Какво е общото между картичките, миниатюрите и риболова

1000, 2000, 3000, 4000 ... Каквото и число да назовете, все ще сте прави. Толкова са идеите, които съм илюстрирал за последните 5 години. Струва ви се много ли? Чакайте! Това е консервативното число...хаха 

/Бърза сметка за любопитните:

До момента съм изрисувал около 50-тина скицника, всеки има поне 20 страници, аз рисувам от двете им страни, това прави 1000 страници, изпълнени от двете страни. Всяка рисунка е идея. На лист слагам средно по 10-тина идеи, това прави числото 10 000. Десет хиляди идеи. Грубо сметнато. Ето защо каквото и число да назовете, все ще сте прави./ 

Мисълта ми е, че аз не рисувам в онзи професионален, художнически смисъл на думата, както, когато един художник сяда пред листа или платното и се захваща за работа с цялото търпение на света и която работа може да му отнеме часове, дни, седмици, месеци в стремеж да даде най-доброто от техниката си на художник. Не! Моите безкрайни уважения към професионалните художници!!! Адмирации за труда и усилията, които влагате, за да развивате техниката си и да се усъвършенствате! Аз не съм художник. Аз не съм художник. Аз съм изразител. Аз не заставам пред белия лист или платното, където тепърва ще рисувам една бъдеща картина. Не, аз прибягвам до белия лист! Прибягвам до него в момент на нужда, защото имам идея за изразяване, картината е вече тук, тя е пристигнала и е в главата ми! И винаги, когато прибягвам до белия лист, аз много бързам...! А бързам, защото е започнала една диктовка на идеи и аз нямам правото, нямам времето да се спирам на само една идея твърде дълго време, все едно ще я ухажвам, когато зад нея идва втора, а след нея трета или четвърта. Понякога ме връхлитат две идеи едновременно, трябва да избирам коя да бъде първа, коя втора, рисувам ту едната, ту другата, понякога стоят на изчакване, моля се да не изгубя нещо важно!...

Ето как работя аз. 

Като рибар! Като рибар, който е попаднал на пасаж от риби и бърза да извади колкото се може повече от тях, защото рибарят знае, че пасажът ей-сега ще премине и това е неговият шанс! Вървя през живота, гледам в нищото, попадам на плеяда от идеи и се захващам да вадя колкото се може повече от тях. Длъжен съм! Това е моята работа. Хвърлям ги на белия лист, както рибарят хвърля рибата, не мисля повече за нея, а продължавам да вадя, защото знам, че сега е момента, пасажът ей сега ще премине и ако сега не се съсредоточа, край, губя ги! Ето така рисувам. Ето така пиша. Ето така говоря. Ето така бих композирал, така бих пял или танцувал или играл на сцена, защото аз онагледявам. Като на диктовка! Всичко е за първи и последен път. Нямам време да разкрасявам една идея до красива поетика. В океана, в пустинята, в територията на безкрая, на нищото, откъдето вадя идеи, нямаме време за суетни бунтове. Това оставям за друго време.

Картичките... Чрез тях сея идеи. Които не са мои, не принадлежат на никого. А това е най-важното! Идеите, до които успявам да се домогна, да достигат до колкото се може повече хора, защото знам как работи всичко това. Знам, че възприемането на изкуство, съзерцанието му прави хората различни и евентуално по-добри. Ето те, минаваш покрай една скулптура, хвърляш ѝ поглед в бързината, докато говориш по телефона и подминаваш, но ти вече не си същият. Тя те е преобразила! Просто все още не го знаеш. Но аз го знам. Защото знам как работи всичко това. Аз виждам процеса отвъд. Аз оперирам с време.

И ето защо картички, а не картини. Нямам време за картини. Имам задачата да сея идеи. Затова бързам. И картичките ми дават това непретенциозно, но изпълнено с огромен смисъл движение на сеяча на идеи.

Ето защо нямам претенцията за великата техника на професионалния художник, но имам претенцията за великата идея на твореца.

Амин.