Историята за човека, който си построи летяща кошница

В галерия “Безкрай” /много банално име, но пък е акуратно/ от днес има нов оригинал. Много ми е любим!

Онези от вас, които следят по - отблизо събитията в творческия ми свят, са забелязали, че там гравитацията не е проблем. В този фрагмент ставаме свидетели на пример за това. Касае се за летящ предмет без нуждата от един двигател с вътрешно горене да бумти. Но по - важното е, че в тази творба виждам порива на човека към свободолюбие! Онова, приключенското!

Домът си е дом, но човек е човек, когато е на път!, каза… Пеньо Пенев и беше прав.

И тук, в тази творба си направих среща на двете понятия. Пътуването като явление номер 1 и домът като явление номер 2. Двете понятия съществуват самостоятелно в нашите съзнания, но когато ги кръстосаме… се получава…това. Или каквото още роди съзнанието ни.

Човекът, който живее тук, а и пътува с това тук, /виждате средството/, е приветлив, но и винаги преценяващ случващото се, любопитен към новото, сръчен, спретнат, поддържа си сам средствата за транспорт, комуникация и живот, умее да се весели истински, обича да събира неща, има мустаци и носи слънчеви очила тип… има едни, които прилепват по цялото лице с протектори отстрани, с ей такива е. Да живееш предимно в небесата презумира носенето на плътни слънчеви очила.

Той обичайно е изцапан с машинно масло, защото обича да събира джаджи и разни работещи части, както и да ремонтира неработещи такива, които всъщност препродава повече за удоволствие от разменната търговия, отколкото от нужда. Това е една от причините всекидневно да носи гащеризон. Другата голяма причина за гащеризона е обстоятелството, че този човек всъщност е и градинар! Да, градинар! Не само това, но той има и прекрасна градина! В нея той отглежда зеленчуци и някой друг плод. Градината му е в цветущо здраве, защото, съгласете се, с тези прозорци от четирите й страни, тя се радва на целодневна огреяност от слънцето + опция за регулиране на температурата и влагата! Може би вече се досещате къде се помещава тя, нали?

В долната част на въздухоплавателното му средство. Ако се вгледате, ще установите, че прилича прилича на сандък. Или на саксия… нещо като щайга, като кошница. Там е градината. Там човекът си отглежда всичко необходимо, докато горе живее и работи по джаджите си.

Ако трябва да систематизирам още, това всъщност е една .. Летяща градина.

Имали сме висяща, /който помни, знае /, ще имаме и летяща!

/Въпросът е да решим казуса с гравитацията, но за тази цел си има учени, които се борят с проблема.

Аз мога само да предположа, че отговорът на въпроса за овладяване силата на гравитацията се крие в електромагнетизма, но това са само мои догадки, с които не искам да ангажирам никого в този един момент. /

Та… започнах тази публикация с намерението да обявя, че оригиналът на тази творба е наличен и се продава. Междувременно, излезе написаното по - горе. Две приказки за рамката.

Рамката е прекрасна, внася усещането за топъл, дружелюбен, детски уют. Подсилва усещането за дървесност, което струи от творбата. Миниатюрата би стояла прекрасно в детска стая, но и на стената в офис помещение. За да напомня еднакво добре, че животът е, преди всичко друго!, едно приключение!…

Синьото паспарту създава усещането за още небе. За полет.

При интерес към този оригинал, пишете ми.

Отделно ще го отпечатам в серия принтове, които имам намерението да рамкирам по същия ведър начин. Дайте ми знак, ако вместо оригнал, желаете да се спрете на арт принт.

До нови срещи.