Сам срещу белия лист...

Белият лист е символ на непознатото, пред което всеки творец се изправя, за да разкрие част от една велика тайна. Дали композитор на музика ще напише музиката си на белия лист, дали скулпторът ще откърти от камъка, художника, писателя .. всички те еднакво застават пред безкрайността на белия лист, която той символизира.

Едно поле на Нищото, в което може да се роди всичко, Нещото.

Да погледнеш в белия лист е като да погледнеш в бъдещето и оттам да отгатнеш един нов свят, една нова идея. Останалото е превод - всеки на своя си език.

Геният е установяване на един език за комуникация със стихиите на природата, с божествата, вложени в нас. За тази цел обаче се изисква едно особено притихване. Едно самовглъбяване. Имплозия, а не експлозия. Потъване във вътрешното ни, субективно време и опит за “изключване” от външното, колективно време, което неминуемо споделяме.

Странно е, но ми доставя някакво удоволствие да достигам до кътчета на човешката душевност, до прозрения, до които самият събеседник понякога не е стигал или не е срещал или не е признавал пред себе си. Все едно разкривам някакви нови, неизследвани ментални територии.

Тук говоря принципно. Да се ровиш в човешката душевност е занимание, което, за да се практикува, е нужно преди всичко пълна откровеност и доверие между участниците.

Всичко, до което достигам, докато пребивавам в интерсубективните светове - като изводи, като заключения или принципи, идеи - го записвам или илюстрирам със схеми или илюстрации.

Хората толкова много са свикнали да пребивават навън, заради потока от информация, който постъпва от външните светове чрез сетивата им, че неумишлено пренебрегват вътрешните си светове. А те са не по - малко интересни, богати, потенциални, вълнуващи.

Външните, субективни светове са за изява на аза, вътрешните, интерсубективни са за себеопознаване и себеизследване.

Да се изправиш срещу белия лист е едно от най-значимите прояви на човешко поведение. Това е действие на капитан. И тук не говоря за себе си. Говоря принципно. Питайте всеки, който го прави. Ама да се изправиш! Не да копираш! Не! Да се изправиш!!! Сам… срещу себе си!!

Това е онова, „да дръзнеш да погледнеш към звездите“. Това е homo erectus. Това е homo sapiens. Това е homo deus и т.н. и т.н. Така е, когато си носител на съзнание. Не просто оперативно, калкулативно, възприемащо, консумиращо поведение. А генериращо собствени идеи. Това е изобретателят. Това е поетът. Това е мислителят. Това е търсачът. 

Ти търсиш ли?

Нюха използваш ли го?

Любопитен ли си.

Забрави ли, че светът в началото бе игра.

Все още е.

Игра с отговорности, но... игра.

Да създаваш е умение, което е способно да се носи и от възрастни. То е умение. Като всяко друго. Но поради впримчването в сложността на реалността, в нейната ангажируемост ти забрави, че нищо не знаеш за нея. Тя, той, животът не е банален. Не е познат. Не е ясен. Той е единственото нещо, което е способно, за Бога, да те изненада. Не гледай на него като на сметка. Като на… купчина задачи, които трябва да се свършат и толкоз. Това е. Не! Не. Не…

Това е светът на идеите. Свят, който чака човека.

Там е целият потенциал.