Колкото е лесно да се намерим с другия, точно толкова лесно е и да го изпуснем/пропуснем/да се разминем. Греда! Важното е да има търсене. Един на друг! Дори и да не знаем кой точно този друг ѐ. Природата, провидението си знае работата. Тя ни среща с потенциални партньори, но има един, който ни привлича по особен начин.
А ако вече сме обвързани? Грешка е да мислим за любимия човек като за опозната територия. Никой не печели от това. А и не е вярно. Наивно е да смятаме, че можем да опознаем напълно една Вселена. А всеки човек ѐ. Другият е възможност, ако го гледаме през призмата на любопитството! Ако откриваме нови аспекти на личността му. Тя е там. Не я познаваме. Това е добра отправна точка. Преоткриваме се в любовта си!
