На края на вселената, на края на този материален свят, има един бар, в който отиваш да изпиеш последното си питие.
Казваш, каквото имаш да казваш, на бармана, който няма уста. Той няма да преразкаже казаното, ще те изслуша, ще те види със своето всевиждащо око, ще разбере всичко за теб. Ще си платиш сметката, равносметката на своя живот. Пито-платено, материалното тяло се изхвърля през помпа за рециклиране, а ти излизаш през изхода от този свят.
И какво се явява от другата страна? Можем само да гадаем и да предполагаме.
