Естетика от детството, от градините на Странджа планина. С непретенциозно сковани огради, защото няма от какво толкова да се пазим. Много дружелюбен и спокоен свят. Оградата в този свят е по-скоро символична граница, винаги отворена. Градината напомня на общност от хора, които са сплотени и добронамерени едни спрямо други, нещо което в града като че ли е рядкост. В града имаме железни врати с по 15 ключалки, СОТ и камери.
