Конят е верен, естествено, докато не те ритне или ухапе, но все пак. С кон - ееее - тръгваш и - докато конят не може. А ти можеш. После слизаш, храниш го, продължаваш. Може да минеш стотици хиляди километри. Трябва да сме благодарни на конете в нашия живот, ние дължим много на тях. Както и на кучетата, на котките, на много от животните. Малко или много, по един или друг начин. Златното конче.
