Въображението работи безотказно, но някъде във времето нещо се случва. Може би през пубертета. През този период започваме да гледаме на света различно. Отнемаме му вълшебството. Спираме да съзерцаваме. Банализираме чудесата. Любопитството ни се замества от формалните обяснения. Не бива да е така! Въображението е по-важно от знанието! Айнщайн! Вярвайте на него.
